Думи, Думи
Моят любим предпочита
Без/Действията мои
Нямат за него особен смисъл

Думи, Думи
Моят любим иска
Обичта си да описвам
Денонощно да говоря, няма да му писна

Любовта ми
Колко дълбока е, Широка
Колко липса, Колко болка
Носи ми като го няма

Още, и още иска
Моят любим е ненаситен
Но за думи, неговите ласки
още по тялото си не изпитвам

Белезите на страстта му
по душата и тялото мои
със своите думи ще опитам да откупя
Дали ако достатъчно говоря, пиша

Някоя нощ, със тях ще заспя и ще се събудя
като гледам действията, едва ли, едва ли
Тялото ми плаче, душата мълчи виновно
За обречената какво ли да се повече направи?